Златни картини в Буларт галерия

ЗЛАТНИ КАРТИНИ. ЖИВОПИСЕН ПРОЕКТ НА ПЕТЪР МИНЧЕВ
ГАЛЕРИЯ БУЛАРТ. ВАРНА. ШИПКА 22
26 МАРТ - 10 АПРИЛ 2010

“Златните картини на Петър Минчев”- Ребека Лейн, арт критик

Понякога е трудно да си припомним, че алегорията може да бъде не само дълбоко въздействаща, но също така и трогателна, с леко сърце и умело провокираща. Съвременната критика в изкуството и литературата, често гледат на нея като на тежка, антична концепция, но в настоящата изложба на Петър Минчев “Златни Картини”, тя е използвана както концептуално, така и материално, с увереност но и игриво докосване. Всяка една от творбите в изложбата е многопластова сратификация на визуално значение, вибрираща с луксозен златен блсък, който се движи между повърхността и основата на картината. “Календар” и нейната съпътстваща творба “Луната” използват преувеличен мащаб, и почти монохромни повърхности, за да обърнат релизма с главата надолу, описвайки го същевременно абстрактен и концептуално меланхоличен. Поставен на фона на богато наситена с цвят повърхност, настолният календар в “Календар”, може да бъде възприет като тотемен обект с огромно материално значение, и в същото време видян като подтиснат и отчужден свят носещ се върху една красива, но заплашителна субстанция напомняща на яркият червено-оранжев въглещен отток присъщ на силно замърсени индустриални води. “Луната” представя своят субект, като бляскава перла, сгушена между кадифеното нощно небе, но бързо се променя с движението на зрителя и осветлението, за да обгърне малката сфера с мастилена чернота, изобразявайки луната едновременно като далечна и мистична, и незначително миниатюрна. Подобна дезориентация е провокирана и от непреодолимата повърхност на “Коприва”, чийто реализъм и живописна дълбочина примамва погледа на зрителя да се впусне навътре в дълбините на растението, въпреки неговото добре познато неприветливо ужилване.
Пластичните алегории на Минчев, стъпват уверено от модернистична абстракция и меланхолия, към игриво подронване на остановените тропи на релистичната живопис, било то чрез хладнокръвната пародия на “ръката на художника” в “Пръст”, или закачливият реверанс към блясъка и текстурата на скромните обекти в натюрморта “Лук и лимони”. Вероятно по-усложнен но не по-малко провокативен е и неговият подход към жанра на медалионните брачни портрети. “Съпруг” и “Съпруга”, подобно на други картини от сериите, разчитат на фотографии като източници на изображението, но точно при тях присъствието на фотоапарата се усеща най-много и в най-подчертаният диалог с медията на живописта, която Минчев конфронтира толкова упорито в тези серии. Тези брачни портрети не са поза, а поддържат ефимерното качество на случайната снимка. В момента, в който Минчев ги комбинира с основата от златен гваш и престъргване на повърхността, той постига силното напрежение между живописните способи,така че да обезсмърти, дори да иконизира, това което обективизира,да улови неуловимият емоционален пулс, който прави романтичната любов нематериална.
Златото като алегория, само посебе си, има силно присъствие в тези серии, но както и при предходните алегории, го осъществява като пренася материалът извън рамките на обичайните асоциации, същевременно играейки си със самите тях. Противно на Деймиен Хърст, чието неотдавнашно "нахълтване" в буквалният цинизъм на златото, пренасящо зрителя единствено в безсрамна вулгарност, “Златните картини” на Петър Минчев демонстрират алхимичният потенциал на богатата материалност,която дава на своя предмет лекота на концептуалната дълбочина./1/

--------
1- Виж изложбата, Damian Hirst, “End of an Era,” 30 Януари – 6 Март, 2010, Gagosian Gallery, Ню Йорк

* Ребека Лейн е историк на изкуството и критик от западното крайбрежие на САЩ. Тя е учила в Минесота, щата Ню Йорк и Ванкувър, Канада.Нейната специалност е американско изкуство след 1945та година и съвременно изкустрво, политика и институции.От лятото на 2009 Ребека Лейн живее и работи в България.

*ПЕТЪР МИНЧЕВ /1979, Варна/ получава художественото си образованието в Канада, където живее до 2009 година. Завършил е с отличие и награден медал на Университета на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада , степен бакалавър по изящни изкуства /2003/.През 2005г.придобива степен Магистър по изящни изкуства към същия университет, където по-късно преподава живопис.Преподавал е и рисунка и нови медии към Kwantlen University College, Ванкувър,както и в Мalaspina University College,Нанаймо,Канада / до 2008/.Реализирал е няколко самостоятелни изложби в България и Канада, многократно е участвал в колективни изложби,фестивали за съвременно изкуство и кураторски проекти в Канада и България. В момента живее и работи във варна, България.

Изложбата е отворена за публиката до 10 април 2010.За информация тел. 0887 244 882